Така ме запомни

Ако някога почувстваш самотата,
помисли за мен, за нас.
Забрави за празнотата,
помни, че до теб ще бъда аз!

Сети се ти за моите очи,
които гледат все към теб
и никога встрани!

Спомни си за моите ръце,
копнеещи макар за кратко,
да погалят твоето лице.

Не забравяй и сърцето мое,
биещо за теб,
защото го направи свое.

И ако за теб аз се превърна в спомен,
твой - така ме запомни.
Дори да ти е тежко някой ден,
тези редове си припомни.

Спомен сив

Лъган бях, не крия.
Животът е несправедлив.

Миналото си не мога да изтрия,
то ме прави предпазлив.

Мисля си за мене,
сега съм прекалено горделив.
Но бях добър аз, преди време,
макар и леко срамежлив.

Не остана нищо от тогава,
само спомен сив.
Но живее, не избледнява,
съществува, като стар архив.

Понякога се връщам там,
където бях щастлив.
Пусто, страшно е, аз знам,
няма и следа от спомена красив.

Но се връщам отново и отново
с всеки път по-боязлив,
че не ще намеря нищо ново...
Боже, колко съм страхлив.

Усещам силно празнотата,
дори не знам защо съм жив.
Как бавно ме убива самотата,

виждам края, на пътя си трънлив.

Ти и приятелството

Кой си ти, знаеш ли?
Не познаваш себе си дори,
но вече съдиш своите приятели,
обиждаш ги, наричаш ги 'предатели'!
Тях сега ги боли, но ти запомни,
защото те няма да забравят нито дума,
от това, което каза им.
Запомни, че зад тебе бяха винаги,
но ти така и не ги оцени!
Сега витаеш в облаците, братко,
но това не е реалността, това ще трае кратко!
Не след дълго ще останеш сам
и тогава ще ги търсиш там,
на мястото където ти се отрече от тях
и ги направи пред всички за смях.
Тях обаче няма да ги има,
болката ще е непоносима.
Гузно поглед ще отвърнеш,
ще ти се иска времето да върнеш,
в по-добър човек да се превърнеш!
Но не е ли прекалено късно вече?
Помниш ли момента, в който от тях се отрече?
Помниш ли колко груби думи изрече?
Помниш ли как сам към пропастта се завлече?
Мамка му, предупредих те за това, човече!
Сега остава да се молиш...
Да се молиш, че някой ще ти подаде ръка.
Че някой ще те изкара от безпорядъка.
И че този някой ще го направи безрезервно,
за да осмисли съществуването ти мизерно.

А ти, приятелю, позна ли се из редовете?
Усети ли товар на раменете?
Ако все още имаш време,
върви и отърви се от това бреме!
Кажи им, колко много ти държиш на тях,
Кажи им, че няма да превърнеш приятелството в прах!

Какво е любовта

Любов... стотици песни за нея се изпяха,

кръв проля се, воини се водиха дори.

Но и това не бе достатъчно,

чувството неземно да се покори.

Майки оставаха без децата си,

деца оставаха без бащи.

Заради това, че някой се опитваше всячески,

по недостоен начин, любовта да си осигури.

Има ли достойнство в Чувството, се питам вече?

И ако има, къде остана то?

Нормално ли е всеки втори да се врича,

във фалшива вярност и любов?

Материалистка ли е тя, не зная,

но не е това, което виждаме с очите си.

Че остава неразбрана, успях да осъзная,

че трябва да я изпитаме с сърцето си.

Мнението си изказах в тези редове,

ако искате го наречете черногледство.

Но от опит вече убедих се, че любовта е чувство,

което умело се използва като средство!

Не мога

Виж, не мога да ти дам света,
но мога да ти дам сърцето си!
Не мога да сваля звезда за теб,
но мога да сваля товара от раменете ти!

Не мога да се променя заради теб,
но мога да променя живота ти!
Не мога да сбъдна мечтите ти,
но мога да умра, опитвайки!

Не мога да бъда този, който искаш ти,
но мога пред теб, да бъда себе си!
Не мога да се зарека, че ще бъдем вечни Ние,
но мога да накарам сърцето ти да бие!

Не мога да ти кажа, дали ще се получи между нас,
но мога да ти кажа, че ако ме обичаш, съм готов и аз!
Не мога да предвидя как ще реагираш,
но кажи ми, можеш ли да ме обичаш?