сряда, 27 януари 2010 г.

Ти!



Защо във мене лирика напира,
когато нож в гърлото ми опира?
И най-много ме боли, че ножът го допираш Ти!
Ти! Момичето на моите мечти.

Защо отминаха безгрижните ни дни,
когато важни бяхме само аз и Ти?
Нима забрави ми кажи,
как всичко бях за теб, а за мене всичко беше Ти?

Спомням си как сутрин рано
се събуждах с мисълта за теб.
А сега се будя само и само,
да изживея поредния си "празен" ден.

Не спирам да се питам в мен ли е причината,
да сме в такива отношения сега?
И пак си спомням тежките ти думи,
които за пореден път навяват в мен тъга.

Не минава ден или пък нощ,
без да си задам въпроса "Какво ще бъде бъдещето ни?".
Но дори и за решение да имах мощ,
пак щеше да решаваш Ти! Да, точно Ти,
която вече всяка вечер ме оставяш със сълзи на очи.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

1 коментар: