вторник, 30 март 2010 г.

Разделени.ком - Излей мъката си от раздялата с любимия човек


Здравейте.
По случай нещата, които ми се случиха напоследък, реших да направя един форум, където всеки, който се чувства така, както се чувствам аз, ще има възможност да си излее мъката.
Вероятно при повечето от Вас, които са имали сериозна и пламенна връзка и в един момент тя приключи, а причината НЕ сте само Вие(проблемите винаги изискват 2-ма или повече участници), то няма как да не се натъжите(натъжаване е в най-добрия случай).
Голяма част от хората се депресират, започват да търсят причината за това, което им се е случило, но явно вече е прекалено късно. Причините се търсят и изглаждат още когато усетите, че нещо във връзката Ви куца. Както и да е. Това ще коментираме във форума. Точно в такъв момент на депресия човек има нужда да каже всичко, което му идва отвътре, което му казва сърцето. В някои случай обаче човек не желае да показва слабост(аз лично не го приемам така), в други пък просто няма подходящ човек, на който да споделиш това, което ти тежи и от който очакваш да получиш разбиране и адекватни съвети. Всичко това може да доведе до по-сериозни проблеми. За да Ви помогнем да избегнете това, Ние създадохме Разделени.ком. Това е форум, в който бихте могли да споделите всичко, като се скриете зад избрано от Вас потребителско име. Ние ще Ви изслушаме и ще се опитаме да Ви дадем съвет, който няма да доведе до неприятни последици. Под Ние нямам в предвид професионален екип, а всички членове на форума, защото са малко хората, които разбират от изкуството - любов.
Ние сме там и Ви очакваме. Не бъдете стеснителни, а позволете на сърцето си да страда по-малко. Споделената мъка е половин мъка :)


Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

петък, 26 март 2010 г.

Надежда

Разделени сме, далече сме един от друг.
И в същото време толкова близки.
Но аз ще замина и няма да съм тук,
а ти ще останеш и мен ще забравиш.

Пожела да си останем приятели,
ще се опитам да го направя за теб.
Но няма ли в същото време да сме предатели,
да се преструваме, че всичко е шест?

Как да гледам ръцете, които ме галеха
и да знам, че вече ще галят друг?
Как да гледам в очите ти,
където виждах твоята любов?

Как да обясня на сърцето си,
че ти вече не си моя?
Как да обясня на себе си,
че вече нищо не мога да направя?

Трудно ще е, но ще се постарая,
да ти угодя и сега,
макар и да не се чувствам както преди - в рая,
ще преглъщам цялата тъга.

Искам да знаеш едно, че сгрешихме!
Ще ме попиташ - къде?!
Сгрешихме там, че се разделихме,
защото имаше накъде.

Цял живот ще съжалявам, че съм се предал,
вярвам, че и ти ще го осъзнаеш,
когато имаш други и оцениш аз какво съм ти дал.
Обаче аз винаги ще те чакам, това трябва да знаеш!

Не ти го пожелавам, но ще попаднеш на човек,
който ще те нарани и ще разбереш,
че с мен си имала много и даже всичко,
което те караше щастливо да живееш.

Когато един ден осъзнаеш,
че сме създадени един за друг.
Аз ще те чакам, потърси ме,
ще почувстваш, че съм някъде тук.

Сърцето ще ти покаже пътя към мен,
а ти го послушай, не му пречи,
то знае как и от кого е било обичано
и ще го търси дори цял век.

Моето сърце сега е празно,
защото няма те до мен.
То вярва, силно вярва,
че отново заедно ще бъдем някой ден!
"Надеждата умира последна, а първата любов не се забравя. Ако е била истинска и красива, за нея само се съжалява!"

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

понеделник, 22 март 2010 г.

Помниш ли?

Помниш ли
Помниш ли, деня, в който се запознахме?
Помниш ли, колко щастливи бяхме?
Помниш ли, как стихове един на друг си редяхме?
Помниш ли, как във вярност се кълняхме?

Помниш ли, колко трудни пътища извървяхме?
Помниш ли, че пред нищо не се спряхме?
Помниш ли, как последното парче шоколад си деляхме?
Помниш ли, колко силно се обичахме?

Помниш ли, как в силата на любовта повярвахме?
Помниш ли, как лесно се предадохме?
Помниш ли, всички подаръци, които си подарявахме?
Помниш ли сърцето, помниш ли мечето?
Помниш ли и това сърце, което направи със собствените си ръце?

Да, аз ги помня и сега стоя и прегръщам само тях,
да само тях..., защото те са единственото, което ми остана от теб.
Да, аз ги помня, но ти ги забрави, а просто запомни,
че някога като едно туптяха сърцата ни, че някога щастливи бяхме нии!


Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

вторник, 9 март 2010 г.

Искам да Ви представя... тоалетните в детско отделение

Здравейте!
Днес искам да Ви представя тоалетните в детско отделение към МБАЛ АД- Хасково. Ако някой ме спре и ме попита как си представям тоалетното помещение в детско отделение, то бих бил категоричен: "Добре хигиенизирано помещение, което може да служи за пример!". Е, да, ама не! В МБАЛ АД - Хасково тоалетните помещения наистина са за пример, но трябва да си вземем пример, как никога да не допускаме да изглеждат тоалетните ни у дома! Това имах възможността да разбера през престоя на приятелката ми там. За "щастие"(щастие?) на нея и остават около 2 месеца и половина до навършването на пълнолетие и тя попадна именно в детско отделение.
Тя пожела да не разгласявам случая докато не я изпишат, но след като попаднах на ТАЗИ новина, нямаше как да мълча повече! Та, сподели ми тя, че тоалетните не били добре поддържани. Кофти! Да обаче аз не съм имал "щастието" да лежа в което и да е отделение, на която и да е болница(дано и да не ми се налага) и нямам представа какво може да означава точно "зле поддържана тоалетна". Помолих я да снима това, което ми описва, за да добия и аз някаква представа, понеже не мога сам да вляза до там. Тя го направи!
И мисля, че тук е момента да Ви предоставя "превъзходния" снимков материал, с който се сдобих. А ето го и самия него:




Изумително, нали?! А сега на свой ред искам да предложа на тези, които ни увеличават таксите за здравна осигуровка да се разходят по жълто-кафеникавия под и да облекчат нуждите си в тази тоалетна чиния!
Нормално ли е това според Вас и докога ще позволяваме да ни тъпчат по такъв гнусен начин?! Защо плащам здравна осигуровка? Знаете ли, че в поне 35-40% от хората, които са постъпили за лечение в някое от Хасковските отделения излизат в по-лошо състояние? Знаете ли, че същите тези хора приеха дядо ми с 1 инсулт, а го изписаха с 4?! Няколко дни след това той почина.
Не мога да разбера толкова ли е прост или вече претръпнал нашият български народ?! Защо всички обвиняват нас, младежите, че напускаме родината си?! Никой разумен човек не би си помислил, че може да изживее живота си нормално в скапаната ни държавица!

Аз няма да плащам здравните си осигуровки и ще напусна България! Където и да отида ще разказвам колко велико минало има нашата татковина и колко ужасно и мизерно настояще ни принуждава да я напускаме сега!
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

петък, 5 март 2010 г.

Електронната цигара - безполезна или не

Много от нас(пушачите) са опитвали да откажат цигарите по най-различни начини. Аз обаче не успях по никакъв начин. Стигнах до заключението, че само волята може да ти помогне.
Покрай цялата тази работа разбрах обаче, че може да имаш помощно средство към волята, а именно електронна цигара. В последно време все повече и повече хора употребяват тази технология, за да намалят/откажат цигарите. Мой приятел получи електронна цигара за рождения си ден. Сега обаче тя е в мен и се удивлявам колко ефикасна може да бъде.
Ето и една снимчица, за да не говоря/пиша на сляпо:

Това представляват пълнителите(патроните) и самата електронна цигара. Пълнителите биват 4 вида. Без съдържание на никотин, с ниско такова, със средно и разбира се - високо(което е и отметнато при мен). Мога да опиша какво представляват точно тези филтри от снимката(с най-високо съдържание на никотин). Баща ми, който е пушач от 30 години и то на тежки цигари, не успява да си дръпне много, без да се закашля. Аз също. За сметка на това пък като се свикне всичко си идва на мястото и сега смея да твърдя, че наистина могат да подпомогнат волята Ви да се откажете от хилядите вредни съставки на тютюна.
След проявеното любопитство от моя страна веднага се сдобих с няколко такива електронни цигари(пълен комплект). Ако някой се чуди дали си заслужава, смело мога да кажа - да! Ако се чуди от къде да се сдобие, аз съм човека!
Ето какво представлява пълния комплект:

Както сами виждате, получавате зарядно за кола, USB зарядно и обикновено зарядно(220V), упътване и грозновата кутия.

Цена: 40 лв.!

Допълнителна информация ТУК или на мейла.
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

четвъртък, 4 март 2010 г.

Моят любим форум


Реших да споделя кой е моят любим форум и защо. С какво ме е грабнал, как не са ме изритали още от там и т.н.
Нека започнем с малко предистория за подвизаването ми в интернет форумите... В началото се регистрирах къде ли не. Нямах навика да уцелвам правилните раздели(защото просто ги нямаше). Не търпях някой да се прави на модератор, администратор и въобще на нещо повече от мен. Да парадира с титлата си. В последствие започнах да се сдържам с глупавите мнения(тогава преобладаваха). Както всеки интернет потребител обаче, аз започнах да се интересувам как се правят пари от интернет. Вярвам, че съм един от многото, които са стартирали "бизнеса" си с CashFiest-а. За мое щастие обаче не се тормозих дълго, защото сметнах, че тази лента ме дразни по-силно от желанието ми да "правя" пари и я разкарах. След това се появи bux.to. Тук вече бях по-отдаден на "работата" си и "припечелвах" без пот на челото. Просто карах приятелите ми да се регистрират и ги зарибявах да правят това, което правя и аз. Не след дълго достигнах минимума за теглене на парички. От тогава до сега си чакам зелените гущерчета... Бях с разбити детски мечти! Може би нямаше да се почувствам толкова зле ако когато бях на 6 ми бяха казали, че Дядо Коледа не съществува.
Аз обаче бях твърдо решен да разбера защо не получавам нищо. От там се започна всичко...
Започнах да ровя в Google и попаднах в Предприемач.ком. След въпроса ми за bux.to бях натирен по възможно най-бързия начин от самите потребители.
В последствие продължих да си губя времето със сайтове от типа BUX. Рано или късно обаче всеки се усеща. Тогава ми беше и първия допир с Web Page Maker. Направих си статичен HTML сайт, на който се радвах около седмица. Тогава започнах да разбирам, че искам нещо повече. Сайтът имаше нужда от "малка" промяна. И от там насетне започна моето "обучение". Запознах се с PHP и се удивих от възможностите му. Реализирах първият си "проект". Осъзнах, че мога да го монетизирам, но не знаех как точно трябва да стане това. Именно този факт ме върна в Предприемач. Тогава започнах да задавам малко по-различен тип въпроси, но без съмнение - просташки. Оказа се, че има хора, които наистина искат да помогнат на "не можещите" и "не знаещите"! Това ми направи много добро впечатление. Зададох куп въпроси и получих една ориентация, която ми е полезна и до ден днешен. След като получих това, което исках, аз отново спрях да посещавам форума. Детска му работа!
И след няколко години вече осъзнавам, че този форум ми е дал наистина много. Оценявам и това, че потребителите са се държали "градивно-грубо" към мен. Нито една дума, нито една буква не е била безсмислена, а просто опит да се отворят очите на поредния невеж. И се получи! Днес не минава ден без да посетя форума, да разгледам кой какъв съвет е дал на друг, за да си взема поука и аз(ако мога). Доста често виждам хора, които в момента тръгват по моя път(CashFiest-a, Bux.to и т.н.) и се опитвам да се държа така, както са се държали с мен "едно време". На момента хората най-вероятно си мислят, че се надувам или нещо такова, но се надявам, че един ден ще оценят моя и на всички останали труд така, както сега аз го ценя.
В момента продължавам да се уча. Ще се уча цял живот! Радвам се на атмосферата във форума. Има всякакви хора. Измамници, коректни, критици и въобще всичко, което е необходимо за подобен тип форум. Доста пъти мои познати са ме питали "Защо пък са ти измамниците?!"(аз винаги съм ги искал), а аз отговарям, че докато човек не изгори веднъж, няма да знае как да се пази. Умния човек ще съумее да сгреши веднъж, а глупака ще продължава да греши до безкрай!

Благодаря на всички потребители във форума. Благодаря за атмосферата и за всичко останало. Благодаря Ви!
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.