петък, 26 март 2010 г.

Надежда

Разделени сме, далече сме един от друг.
И в същото време толкова близки.
Но аз ще замина и няма да съм тук,
а ти ще останеш и мен ще забравиш.

Пожела да си останем приятели,
ще се опитам да го направя за теб.
Но няма ли в същото време да сме предатели,
да се преструваме, че всичко е шест?

Как да гледам ръцете, които ме галеха
и да знам, че вече ще галят друг?
Как да гледам в очите ти,
където виждах твоята любов?

Как да обясня на сърцето си,
че ти вече не си моя?
Как да обясня на себе си,
че вече нищо не мога да направя?

Трудно ще е, но ще се постарая,
да ти угодя и сега,
макар и да не се чувствам както преди - в рая,
ще преглъщам цялата тъга.

Искам да знаеш едно, че сгрешихме!
Ще ме попиташ - къде?!
Сгрешихме там, че се разделихме,
защото имаше накъде.

Цял живот ще съжалявам, че съм се предал,
вярвам, че и ти ще го осъзнаеш,
когато имаш други и оцениш аз какво съм ти дал.
Обаче аз винаги ще те чакам, това трябва да знаеш!

Не ти го пожелавам, но ще попаднеш на човек,
който ще те нарани и ще разбереш,
че с мен си имала много и даже всичко,
което те караше щастливо да живееш.

Когато един ден осъзнаеш,
че сме създадени един за друг.
Аз ще те чакам, потърси ме,
ще почувстваш, че съм някъде тук.

Сърцето ще ти покаже пътя към мен,
а ти го послушай, не му пречи,
то знае как и от кого е било обичано
и ще го търси дори цял век.

Моето сърце сега е празно,
защото няма те до мен.
То вярва, силно вярва,
че отново заедно ще бъдем някой ден!
"Надеждата умира последна, а първата любов не се забравя. Ако е била истинска и красива, за нея само се съжалява!"

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Няма коментари:

Публикуване на коментар