понеделник, 22 март 2010 г.

Помниш ли?

Помниш ли
Помниш ли, деня, в който се запознахме?
Помниш ли, колко щастливи бяхме?
Помниш ли, как стихове един на друг си редяхме?
Помниш ли, как във вярност се кълняхме?

Помниш ли, колко трудни пътища извървяхме?
Помниш ли, че пред нищо не се спряхме?
Помниш ли, как последното парче шоколад си деляхме?
Помниш ли, колко силно се обичахме?

Помниш ли, как в силата на любовта повярвахме?
Помниш ли, как лесно се предадохме?
Помниш ли, всички подаръци, които си подарявахме?
Помниш ли сърцето, помниш ли мечето?
Помниш ли и това сърце, което направи със собствените си ръце?

Да, аз ги помня и сега стоя и прегръщам само тях,
да само тях..., защото те са единственото, което ми остана от теб.
Да, аз ги помня, но ти ги забрави, а просто запомни,
че някога като едно туптяха сърцата ни, че някога щастливи бяхме нии!


Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

5 коментара:

  1. ti si izpatkal totalnooooo ne si struva prosto nqma smisal

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен3 май 2010 г., 19:57

    Много красиво написано,само така! Пейтън13

    ОтговорИзтриване
  3. Nqma nujda ot selskite vi komentari tuk! Mnogo e hubavo! Naistina ti se otdava da pishesh! Istinsko e :)

    ОтговорИзтриване