сряда, 15 септември 2010 г.

Цигари


Всеки ден мечтая силно,
да ви полея с бензин обилно.
Бъркате ми в джоба, бъркате ми в дроба.
И пак да ви откажа аз - не мога.

След всяка казвам "Стига!",
но след час желанието в мен отново се навдига.
Нужда или навик е - не знам,
но заради вас дори по-малко ям.

Вие винаги сте с мен
и ми помагате след тежък ден.
Но само си втълпявам май,
че от вас ми става по-по-най.

Цената ви се вдига често,
но това не пречи повечето да оставят рестото.
Предпочитани сте и пред хляба,
защото носите психическа облага.

Ах, цигари, цигари,
защо ли ви запалих?
Ако можех да се върна аз назад,
не бих помислил да опитам тоя ад.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Няма коментари:

Публикуване на коментар