сряда, 13 октомври 2010 г.

Алкохолик


Израснах без теб
и твоята подкрепа.
Ти бе далеч,
а мен застигна ме съдба свирепа.

Откакто се помня,
не спираш да пиеш.
Как не се осъзна
и не спря шишето с ракия да криеш?

Няма ли за тебе нещо свято,
заради което да забравиш алкохола?
Не щеш ли да изпиташ чувство непознато,
различно от това, да спреш да пиеш, да те моля?

Не оцени ни дом, ни семейство
и вече нямаш ги и двете.
Но това е заради твоето злодейство,
заради него ти загуби майка и дете.

Не мога, изморих се вече,
ще ти го кажа ясно, кратко:
Успя да ме прогониш надалече!
Благодаря ти, татко!

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

3 коментара:

  1. С това съм свикнала и не се чувствам прогонена

    ОтговорИзтриване
  2. Не бих могъл да свикна. За да го направите, трябва да не Ви пука за собствения Ви живот.
    При всеки положението е различно, но не знам как нормален човек би могъл да свикне с това.

    ОтговорИзтриване