сряда, 1 декември 2010 г.

Отмъщението на EVN

EVN отмъщава

Както всеки месец и този път се запътих към главния клон на пощата, в града, за да платя сметката си за изразходена електроенергия. Влязох в салона, нямаше почти никой - страхотно! Реших, че както никога до сега, ще платя и ще си замина.
Надеждите ми обаче бяха разбити още при приближаването на касите, където видях група жени(служителки) да разпъват кабели и да ги ръгат, където сварят по касовите апарати. Учудващо бързо, проблема бе отстранен, а с него и единствения човек, който беше преди мен.
Жената поздрави - отвърнах. Подадох старата бележка(от миналия месец), понеже картончето, с което по принцип се плаща не ми беше под ръка, служителката провери сметката и ми каза, че е 39,74 лева. Попита ме дали ще платя, а аз отговорих положително. Подадох банкнота от 50 лева(не разполагах с по-дребни пари в момента), като след няколко секундно ровене, касиерката изкара торбичка със жълти стотинки(1, 2, 5), прибави още няколко монети към тях(предполагам 0,26 лв.) и ме подкани да преброим монетите заедно. Попитах дали няма банкноти, а тя любезно ми отвърна, че жълтите стотинки, които приемат от потребителите си, трябвало да се изчистват(странно, аз мислех, че банките се занимават с "изчистването"). Другото нещо, което се сетих е, че ако откажа монетите, всъщност трябва да се откажа от рестото(с размер 10,26 лева), защото жълти стотинки или не, все пак са пари и отговарят на стойността, която трябва да ми бъде върната.
На мен идеята обаче никак не ми се хареса и любезно помолих служителката да изчака минутка. Отидох на гишето, където се изпращат/получават разни работи(даже не ги знам и как са точно, защото не съм се занимавал) и си купих една марка, на стойност 0,40 лв., като рестото този път беше в по-нормален вид.
Върнах се на касата, където вече се беше заформила опашка от 7-8 души, които с любопитство наблюдаваха разиграващата се сценка, и отидох да платя дължимото. Получих и ~70 сантиметровия касов бон(какво разхищение на хартия само!). Е, това е, вече можех да си тръгна. :)
На излизане ми направи впечатление, че 3-ма души от опашката, които чакаха да платят своите сметки, също се запътиха към гишето, откъдето аз си закупих пощенска марка. Тръгнах си с разбити мечти, че веднъж всичко ще мине гладко, без чакане, без навалица, без излишни перипетии, но уви - не се получи.
Докато вървях из красивите улици на града, обмислях варианта да изпратя писмо до EVN, в което да сложа пощенската марка, която си купих с цел, да предпазя себе си от това да остана по долни гащи, докато вървя, а и да прецакам служителката, която се опитваше да се отърве от жълтурковците. В последствие обаче си казах, че и без това губя достатъчно време, като се занимавам с ходене по мъките всеки месец, та не си струва да губя още от времето си, заради EVN.
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

5 коментара:

  1. Нека не бъде тълкувано така сурово

    ОтговорИзтриване
  2. Хахаха, много добро попадение - стана ми и смешно и тъжно. :) Добро постче. ;)

    ОтговорИзтриване
  3. Лилия, нима този тип институции заслужават снизходително поведение?

    ОтговорИзтриване
  4. Аз примерно нямам проблем, че трябва да взема един куп жълти стотинки. Проблема обаче е, че когато тръгнеш някъде да плащаш с дребни монети от 1,2,5 стотинки (а аз много обичам да си събирам такива:)) никъде не ги искат, ама като тръгнат те да ни ги набутват се чудят що и ние не ги искаме. В банка като сменяш стотинки и те гледат, все едно си им изял супата с вилица.

    ОтговорИзтриване
  5. Кирев, аз ги плащам през epay.bg. Спестяват време, нерви, опашки и подобни Абсурдни ситуации.

    ОтговорИзтриване