сряда, 25 май 2011 г.

Еднодневка

ednodnevka

Призори, край реката, той отвори очи.
Тогава я видя и си каза, че без да я има, не ще заспи.
Чудеше се беше ли това постижимо
или бяха само прекрасни мечти.

Не бе минал и час, откакто се взираше в небосвода.
Мислеше си "Мога ли да бъда с нея или не мога?".
Нуждаеше се от време, но то не бе част от неговата природа.
Той си даваше сметка, че и тя не е различна порода.

Плахо започна да се приближава към своята принцеса.
Беше като сляп, все още не се бе отърсил от стреса.
Пред очите си имаше той невидима завеса.
И все пак продължи и си каза "Ако не го направя, няма да го понеса!".

Дистанцията между тях вече бе значително намаляла.
Той беше уверен, любовта бе надделяла.
А и през цялото време, тя от него поглед не беше отделяла.
Сякаш с очите си, го бе тя обладала.

След миг, вече стояха рамо до рамо, щастливи.
Времето наближаваше, не бяха така игриви.
Издигнаха се за първи и последен полет, и двамата - похотливи.
Това бе съдбата на две еднодневки, немили.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.