петък, 15 юли 2011 г.

Липсваш ми

Лъжа ли бе, че ме обичаше?
Или истина, която криеше?
Питах се аз, а сърцето ми биеше.
Сладки думи изричаше.
Винаги с тях ме крепеше.
Ала сега ти си отиваше.
Шепота ти стихваше.

Мисля си сега,
Истина ли бе това или лъжа?
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

понеделник, 11 юли 2011 г.

Пързалка пред Хасковска болница

 Докато чаках баща си пред първа поликлиника, видях, че отпред има нещо, което е там, за да помага, но всъщност е опасно за посетителите на болницата. "Пързалката" е мястото, което улеснява качването на бебешки и инвалидни колички, за да се избегне повдигането им по стълбите.
 Аз самият успях да се подхлъзна веднъж, но не успях да падна. През 15-те минути, докато чаках, още 6 човека стъпиха на "пързалката". Повечето от тях бяха възрастни. Минават по "помощното средство", защото стълбите им са високи. Опитах се да снимам някой "в действие", но прецених, че ще е по-добре да предупреждавам всеки, който се опита да мине от там, да не го прави. Въпреки това един от минувачите успя да се подхлъзне по-сериозно и остана на земята за кратко, като каза, че усетил остра болка в глезена си.

 Интересно ми е как никой не е обърнал внимание на това? Не е нещо фатално, да, но не е приятно да забиеш носа си в стълби или нещо от този род...
 На работното ми място в Слънчев бряг също имаше такива "приспособления", които помагат на майките и инвалидите, но върху тях имаха постлани и залепени нещо като пътечки, предотвратяващи хлъзгането.
Няма да е зле и местните лица, които отговарят за поддръжката на сградата, да помислят за нещо подобно.
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

петък, 8 юли 2011 г.

Тя и Той


Тя: Това искам да знам, преди да бъда твоя...
Той: Знаеш, че съм готов на всичко за това!
Тя: Би ли ми изневерил?
Той: Никога!
Тя: Ще бъдеш ли до мен, когато имам нужда от теб?
Той: Навсякъде и по всяко време!
Тя: Ще заглеждаш ли други, докато си с мен?
Той: Как дори можеш да си го помислиш...
Тя: Ще почиташ ли семейството ми?
Той: Разбира се! Те винаги ще бъдат част от живота ми.
Тя: Ще се сещаш ли за бившите си, докато си с мен?
Той: Не! Те не значат нищо за мен.
Тя: Ще цениш ли приятелите ми?
Той: Да!
Тя: Ще флиртуваш ли с други?
Той: Не! Защо иначе ще съм с теб?
Тя: Обещаваш ли, никога да не ме лъжеш?
Той: Естествено! Няма нужда да те лъжа.
Тя: Ще говориш ли зад гърба ми неприятни неща?
Той: Луда ли си? Как бих могъл...
Тя: Ще споделяш ли всичко с мен?
Той: С кой, ако не с теб?
Тя: Ще се подиграваш ли с мен?
Той: Глупости! Не бих могъл!
Тя: Ще намалиш ли мачовете и бирата?
Той: Не знам, но мога да опитам.
Тя: Можеш ли да отговориш на още няколко въпроса?
Той: Слушам те?

Сега прочетете написаното отдолу-нагоре. :)
Опитах се да направя нещо подобно на Той и Тя, но се получи малко по-...различно.
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

вторник, 5 юли 2011 г.

Благодаря ти!

poklon

Отдавна исках стих за тебе да напиша,
колко съм ти благодарен, исках в рими да опиша.
Безусловно ме подкрепяш ти
и изтърпяваш всички мои глупости.

Винаги успяваш да образуваш на лицето ми усмивка,
да разкараш ти от мен фалшивата обвивка.
Съвет полезен даваш всеки път,
когато съм на сложен кръстопът.

Умничка си ми за трима,
късметлия ще е този, който ще те има.
Дано да оцени, че си единствена, незаменима.
Пожелавам Ви да изживеете любов необяснима.

Оценявам всяка твоя буква, всяка сричка,
а и знаеш, че щом ме има, никога не си самичка.
Помагаш ми, макар животът ми да не е идилия
и точно за това си те обичкам и ти благодаря, Л...я!

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

понеделник, 4 юли 2011 г.

Непреодолима мъка

alcohol

Мнозина питат ме защо го правя,
толкова ли е трудно да я забравя.
Питат ме ще спра ли мъката си в алкохол да давя.
Казват ми, че нищо вече аз не мога да направя.

Лъжа ги, че всичко минало е вече,
но не знаят те, как сърцето в мене плаче.
За друго ме боли обаче,
боли ме, че тя за мене никога не ще заплаче.

Пред тях излизам с фалшивата усмивка,
с цялата си изкуствена обвивка.
Радват се на всяка моя нова придобивка,
а не загряват, че от мисълта за нея, давам си почивка.

След кратко време аз пред тях признавам,
как да се върне тя, тайно се надявам.
Те отвръщат, че напразно се съсипвам,
но аз глава отвръщам и пак от чашата отпивам...

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Друг

drug

В онзи ден дойде и ми каза, че има друг.
В този момент ми се щеше да бъда глух.
Поисках да знам защо се получи така,
а ти отвърна, че понякога боли в любовта.

Попитах те какво не успях да ти дам,
а ти отговори, че съм обречен да бъда сам.
Видях съжаление в твоите очи
и ти казах плахо "не плачи".

Помолих те също, само на него да подаряваш сълзи.
Прекъсна ме с думите "повече не ме търси".
Това и мислех да направя,
макар и трудно, успях да те забравя.

Сега съм щастлив, с друга съм вече,
спрях да се чудя, защо от мен се отрече.
От приятели знам, че ти си сама,
няма го него, но ти знаеш, понякога боли в любовта.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Времена и спомени

vreme i spomeni

Как бързо времето минава,
а болката е още тук, не избледнява.
Спомени, добри и лоши, само те остават
и на съзнанието ми миг покой не дават.

Мнозина казват, че времето лекува,
защо тогава сърцето ми все още боледува?
Ще намеря ли спокойствие се чудя,
ще спра ли с мисълта за тебе да се будя?

От много време вече ти не си със мен,
но миналото ни ми помага всеки ден.
Ти си тази, която ме научи да обичам,
ти ми даде много, не отричам!

Дали ще те забравя аз, не зная,
но за дните си със теб, никога не ще се разкая.
Животът е коварен, понякога несправедлив,
ала спомена за тебе, ме кара да се чувствам жив!

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.