понеделник, 4 юли 2011 г.

Непреодолима мъка

alcohol

Мнозина питат ме защо го правя,
толкова ли е трудно да я забравя.
Питат ме ще спра ли мъката си в алкохол да давя.
Казват ми, че нищо вече аз не мога да направя.

Лъжа ги, че всичко минало е вече,
но не знаят те, как сърцето в мене плаче.
За друго ме боли обаче,
боли ме, че тя за мене никога не ще заплаче.

Пред тях излизам с фалшивата усмивка,
с цялата си изкуствена обвивка.
Радват се на всяка моя нова придобивка,
а не загряват, че от мисълта за нея, давам си почивка.

След кратко време аз пред тях признавам,
как да се върне тя, тайно се надявам.
Те отвръщат, че напразно се съсипвам,
но аз глава отвръщам и пак от чашата отпивам...

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Няма коментари:

Публикуване на коментар