Ако някога почувстваш самотата,
помисли за мен, за нас.
Забрави за празнотата,
помни, че до теб ще бъда аз!
Сети се ти за моите очи,
които гледат все към теб
и никога встрани!
Спомни си за моите ръце,
копнеещи макар за кратко,
да погалят твоето лице.
Не забравяй и сърцето мое,
биещо за теб,
защото го направи свое.
И ако за теб аз се превърна в спомен,
твой - така ме запомни.
Дори да ти е тежко някой ден,
тези редове си припомни.
много хубаво пишеш, продължавай така, много поздрави и до скоро, приятен ден на всички
ОтговорИзтриванедоста добре написано
ОтговорИзтриванеНякой беше казал, че човек, когато е влюбен, става поет.
ОтговорИзтриванеОбичам поезията и ценя хората, които пишат поезия!