четвъртък, 26 декември 2013 г.

Безизвестност



Стоя и гледам празен лист,
още една цигара догаря.
Мисля си как ли си ти.
Тази безизвестност ме изгаря.

Дали те боли или си силна.
Дали ти пука или преодоля ме.
Дали изпитваш болката непосилна,
която разкъсва ме и не ще да престане.

Знам, че от мен по-добре се справяш.
От това и боли, и ме радва.
Дали за мен сърцето си затваряш
или спомен за нас през ума се прокрадва.

Гася нервно цигарата,
поредна сълза ти подарявам.
Цъкам re-play на баладата,
да се обадиш, тайно се надявам.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Трети ден



Трети ден ти не си до мен,
а аз не мога да го проумея.
Свърши всичко в ония ден,
и да опитам да те върна, аз не смея.

Мисълта за теб боли,
а да спра да мисля аз не мога.
Държа се като цяло, но не знам дали,
някога ще мине таз прокоба.

Болезнено е да не чувам гласа ти,
да не знам дали си добре.
Да знаеш как ми липсва смеха ти,
който превръщаше ме в дете.

Всичко ми липсва, но вече е късно,
макар да не вярвам в това.
Тайно надявам се, даже мръсно,
един ден пак да имаме обща съдба.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

сряда, 25 декември 2013 г.

Коледно желание




Коледа е, стават чудеса.
И аз желание едно си имам.
Гледам коледните небеса
и тайничко агонизирам.

Коледа е, ах колко е красиво.
Семейна топлина, уют.
А във мене всичко сиво,
сърцето ми - като приют.

Коледа е, празник светъл,
а аз съм тъжен, наранен.
Душата ми на ситна пепел,
надява се на плода тъй забранен.

Коледа е и аз си пожелах,
да се случи чудо, смайващо, неземно,
до теб да мога да се будя и заспивам пак.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Ежедневие



Всяка сутрин се будя така,
със сълзи горещи в очите.
Няма те теб, сърцето буйно тиктака,
и ме пронизват на Слънцето лъчите.

Усещам оная физическа болка,
която е характерна за силната обич.
Правя по тавана с очи поредната обиколка
и се чувствам така, сякаш ме удрят с бич.

Знаеш ли колко е трудно,
да се бориш срещу сърцето си?
Аз те искам силно, безумно,
но знам, че без мен ти по-добре си.

Надявам се също, че четеш стиховете,
специално за теб ги пиша.
Но те ще са тук да напомнят за греховете,
за любовта, по която все още въздишам.

До нашата дата ще ти подарявам редове,
до датата, в която света ми преобърна.
А след това ще превърна любовта в ледове
и никога към нея не ще се върна.

Искам да знаеш, че те обичам!
Че все още копнея за теб.
Но да те оставя намира, аз се заричам,
за да живееш без мен ти по-добре.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

вторник, 24 декември 2013 г.

Каза ми

Каза ми ти много неща, помниш ли?
Каза ми, че винаги ще си до мен.
Каза ми, а аз повярвах, знаеш ли?
Вярвах го до последния ден.

Каза ми, че аз съм твоя живот.
Каза ми, че аз те правя щастлива.
Каза ми, но аз бях идиот.
Боже, колко беше красиво.

Каза ми после, че всичко си отива.
Каза ми, че вече няма надежда.
Каза ми, а аз не допусках,
чувствах, че нещо в мен се поврежда.

Каза ми за сбогом "Съжалявам".
Каза ми и ме целуна по челцето.
Каза ми, а в този момент аз си признавам,
че се късаше в мен брутално сърцето.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Коледно чудо



Не спирам да мисля за теб.
Не спирам да мисля за нас.
И отново пиша пореден куплет,
защото ме боли в този час.

Предадохме се толкова лесно,
бих казал почти без борба.
Знаех, че положението не е чудесно
и не бях приел тази съдба.

Имах планове за нас големи,
да сме заедно в добро и зло.
А не да пиша аз поеми,
защото боли, че всичко вече си е отишло.

Повярвах, че ти ще бъдеш моята жена,
че ти ще си майката на моите деца.
Но било е мисъл наивна от моя страна,
която залезе като безброй тъжни слънца.

Ти беше моето Коледно чудо
и по Коледа от мен си отиваш.
Желая ти всичко добро,
дано с това целта си постигаш.

И помни, че имаше там,
момче, което те обича.
И до последно беше готов,
за твоята любов да се бори,
а в неговата си - да се врича.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

четвъртък, 19 декември 2013 г.

Съжалявам


Съжалявам, че се налага да пиша тези редове.
Означават много, много мъка.
Съжалявам аз като дете,
но ти знаеш, че пиша само на разлъка.

Съжалявам, че не успяхме да се преборим
с това, което живота ни поднесе.
Съжалявам, че вече даже и не си говорим,
вместо нас, времето се произнесе.

Съжалявам, че един без друг трябва да живеем.
Знаейки всъщност колко сме близо.
Съжалявам, за болката причинена,
но и мен сякаш нож ме пронизва.

Съжалявам, че любовта превърнахме в прах.
За пореден път аз сам оставам.
Съжалявам, че за теб добър достатъчно не бях.
Съжалявам.

Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.