петък, 11 април 2014 г.

Чужди



Хората сме много странно племе,
често се държим нелогично.
Всеки ден твърдяхме, че се обичаме,
а сега всичко е тъй безразлично.

Колко усилия положихме само,
за да споделяме деня и нощта.
А после едно усилие голямо
и затворихме за нас всички пътища.

Как вършихме всичко с желание,
колко прекрасни моменти споделихме.
Но накрая думи, облечени в мълчание,
най-безсрамно ние си подарихме.

Толкова неща заедно измечтахме.
Ръка за ръка, не спирахме да вървим.
Но накрая единственото, което успяхме,
е излишно до болка да се нараним.

Случва се понякога да си припомням,
как откликвахме на всичките си нужди.
Като приказка беше всичко, си спомням.
А сега, сега вече сме чужди...


Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Няма коментари:

Публикуване на коментар