понеделник, 4 август 2014 г.

Падаща звезда



Несебър, южния плаж, леко песъчлив шезлонг.
Топла лятна нощ, ясно небе, обсипано със звезди, лек морски бриз.
Първата песен от плейлиста 'Гръцки балади', току-що отворена енергийна напитка, димяща цигара... и аз. Легнал небрежно на шезлонга, наслаждаващ се на всичко описано ред-два по-нагоре.
Реейки се из звездното небе и потънал в блаженство и мисли, изведнъж нещо привлече вниманието ми! Беше 'падаща звезда'. Видях я за кратко, много кратко. Красива, оставяйки изразителна следа след себе си. След като се уверих, че не е било падащ самолет, противно на очакванията, не си пожелах абсолютно нищо, а продължих да се взирам в небосвода, надявайки се, че ще видя друга.
Внезапно натрапчива мисъл се прокрадна през ума ми: колко много общо има между любовта и падащите звезди! Приликите започнаха да нахлуват неконтролируемо в главата ми.
Замислих се как ненадейно даден човек се появява в живота ни, както падащата звезда в небето. Случва се неочаквано, спонтанно, кара ни да затаим дъх. Другите хора около нас остават на по-заден план, а вниманието ни е приковано към Човека, също както останалите звезди стават почти незабележими на фона на онази, сияещата, прекрасната, специалната. Не можем да се наситим на чувството. Като наркотик е. Толкова илюзорно, толкова измамно. И изведнъж звездата изчезва, оставила следа след себе си. Така изчезват и хората, оставяйки белег в сърцето ни! Завинаги...
Толкова много общо, мамка му! Дори и желанията. Някои биват изпълнени, други - не. И след това продължаваш да гледаш нагоре, надявайки се да изпиташ същото чувство. Следващата падаща звезда може да е по-ярка или по-невзрачна. Може би ще остави по-голяма следа или почти незабележима такава. Сърцето може да се разтупти дори повече от предния път. Но никога няма да е същото. Никоя няма да бъде като тази, защото тя е уникална, със своите предимства и недостатъци, със своя блясък, със своята следа. Следващата ще се появи, но няма да бъде на същото място, нито по същото време. Именно това прави тази, специалната - специална. Не си пожелах нищо, както вече казах. Защо? Защото знаех, че това не е моята звезда. Всъщност само една ще сбъдне желанието ми, само една ще бъде тази, която ще пада за мен. Докато я дочакам обаче, ще видя много други, които ще оставят белег в сърцето ми. От всяка една ще изпитам различно чувство, което ще бъде нещо ново. Което ще ми напомня, че съм жив!
Цигарата беше към края си, песента - също, а аз..? Аз продължих да съзерцавам небето. За кратко бях като хипнотизиран. После отместих погледа си върху мъждукащите светлини в морето. В далечината приличаха досущ на звездите в небето. Но бяха фалшиви, лъжовни. Също като не малка част от хората, които са били и ще бъдат около нас.
Изхвърлих фаса, дойде ред и на следващата песен, която се заби като нож в сърцето ми. Затворих очи и спрях да мисля. Често прекалявах с мисленето и не ми се отразяваше добре :)
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Няма коментари:

Публикуване на коментар