неделя, 12 октомври 2014 г.

Има любов!

Днес, на фона на цялата мизерия, която се случи, едно нещо ми направи изключително силно впечатление. Накара ме да повярвам в нещо, в което сякаш бях изгубил вяра. Любовта! И не тази, майчината, бащината, роднинската или приятелската. А онази, за която се разказва в приказките. Вълшебната, вечната.
Стоейки пред болницата, чакайки най-сетне да чуя нещо позитивно, което да направи този ден с една идея по-малко отвратителен, погледа ми попадна върху възрастна двойка на поне 75 години. Стояха на горния етаж и се виждаха през панорамния прозорец. Личеше, че мъжът е пациент, а жената е негова съпруга, отишла на свиждане. Усмихваха се един на друг, говориха си, но времето жената да тръгва най-вероятно бе дошло. Целунаха се, като деца. От онези бързи, срамежливи целувки, сещате се. Спонтанно, небрежно и... истинско. Тя слезе по стълбите, мина покрай мен и се обърна, махайки към съпруга си за Чао. Той отвърна на жеста ѝ. Това се повтори още 2 пъти в рамките на 20-30 секунди. Тя вървеше и се обръщаше, сякаш не искаше да си тръгва, а той я гледаше така, сякаш не искаше да я пуска. Короните на дърветата вече им пречеха да се виждат и възрастната жена продължи по пътя си, а той стоя на прозореца, докато тя не се изгуби от полезрението му(или поне от моето), че даже и малко след това. Усмивката слезе от лицето му и се върна в отделението.
Надявам се, че той ще се оправи и отново ще могат да са заедно и да се радват един на друг, както най-вероятно са го правили в продължение на дълги години. Силно се надявам! Пожелавам такава любов на всеки, дори на себе си. Изумително е как 2-3 минути могат да променят погледа ни върху неща, които сме "отписали". Случката не беше нищо особено, но се наби в съзнанието ми, в сърцето ми. Толкова силно, че да измести всички онези неща, които досега са ме карали да губя вяра в любовта.
Е, ако тези редове не ви накарат да повярвате в приказната любов и да ви стане по-леко, че някой ден ще я срещнете, то на мен ми стана по-леко, след като разказах случката в "дневника" си :)
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.