понеделник, 1 декември 2014 г.

Предприемачески неволи

Днес за пореден път се убеждавам във факта, колко зле всъщност работят държавните институции. Не се сблъсквам с тях толкова често(и слава Богу!), но пък като се случи и ми се иска никога да не се е налагало.
Всичко започна със събуждане по телефона в 10:35, което се състоеше от "инструктаж" да бъда в 11:00 ч. пред съда. 11:00 ч. за мен е еквивалент на 7:00 ч. и аз все още съм полуспящ. Успявам да съм там точно на време, както и отсрещната страна - необичайно(за мен)! Още на входа на съда, металдетектор вратата се разпищя, действайки ми като силно кафе. След 5 мин. "обхождане" на тялото ми с ръчен металдетектор, успях да премина. Стигайки до мястото, където трябва да се подадат документите и чакайки 10 минути на опашка, служителката най-любезно заявява, че не може да приеме и обработи документите, понеже изисквали време, а колежката и била в обедна почивка. Да, също не забрави и да спомене опашката зад мен, за която сякаш имах вина. Трябваше да се намеся! Фактът, че бях станал със задника нагоре, не ми позволяваше да си тръгна с наведена глава и да чакам кой знае още колко. След куп въпроси от моя страна и полицай, който дойде да се увери, че всичко е наред, "любезната" служителка се наведе напред и прошепна име и място, където можели да оформят документите. Явно разбра, че няма да си тръгна от там, без да получа това, за което съм отишъл...
Пристигайки на мястото, където бяхме изпратени, въпросното лице, към което трябваше да се обърнем - издокарана MILF, най-спокойно заяви, че това не е нейна работя и че трябва да се свърши в съда. "Свежарското" ми настроение се обади за пореден път и след кратък спор и споменаване на факта, че сме изпратени при нея по име, я накара да размисли и да се заеме с "тежката" работа. Тя се състоеше в това, да принтира/сканира няколко страници, които след това подаваше към мен за попълване и подпис. Бумащина! Мразя я почти толкова, колкото събуждането ми в 10:35! След всички автографи(които не си приличаха никак), попитах дали съм продал апартамента и автомобила си и получих кокетна усмивка и отрицателен отговор. Почувствах се спокоен!
Следващата стъпка беше нотариус, но там беше сравнително бързо и скучно. По-интересната част беше документ, на който трябваше да се подпиша 3 пъти последователно, за потвърждение, че подписа е именно мой, а... как се подписва човек, който още едва ли не сънува, 3 пъти и то еднакво?! Напрягай всичките си неспящи мозъчни клетки - успях.
Бързо преминаване през "Търговския регистър", пореден подпис и най-милите думи, които съм чувал от жена през последните много години: "Можеш да тръгваш и да си доспиш", придружени с лъчезарна усмивка. Допадна ми страшно много! Не жената - идеята. Но ето ме тук, пишещ тази безсмислица, след поредния едночасов разговор с клиент.
И когато най-накрая реших да проверя, дали всичките ми "сутрешни" усилия са увенчани с успех, видях това:

WTF?! Как няма да е невалиден кода, след като смотания държавен сайт отнема повече от минута, за да зареди?
И чак сега, когато написах всичко това, сайта реши, че ще се разбърза и ще успея да проверя това, което ме интересува. И да, видях това, което исках да видя. Още една стъпка(или скок?) напред! С една идея по-малко ядосан съм, че не успях да се наспя като г*з :)
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.