понеделник, 29 юни 2015 г.

Безсъница


"Пазя от теб един SМS..". Е, не е един, а са около 1100, ама то където 1, там и 1100.

Наложи ми се снощи да потърся един ПИН код в стария си телефон и.. беше грешка. Или може би не? Понеже се предполагаше, че кода ще се намира в Чернови, та нямаше как да не видя и SMS-ите, а след като ги видях, нямаше как да не се зачета. В интерес на истината никога не се бях връщал назад чрез тях, не се бях сещал, че са там, но това се промени снощи.
Сякаш ми се иска да не се беше случвало. Върна ме толкова назад, хиляди спомени изплуваха, всичко беше спряло, докато разглеждах "Досиетата Х". Припомних си как се чувствах тогава и въобще всичко изживяно, сякаш го изживях в рамките на 30-40 минути.


Съобщения от рода на това, което е получено точно преди 3 години и 3 дни, ме караха да се усмихвам с навлажнени очи. Чудех се аз ли не мога да обичам или съм труден за обичане. Ако е първото - кофти, ако е второто - мога да живея с това. И без това не ме вълнуват хора, търсещи лесни неща.

В един момент сякаш си дадох сметка, че не ми липсва човека, а ми липсва начина, по който ме е карал да се чувствам. Да знам, че съм значим за някого. Че за някого съм всичко. Дали е било така - не знам, няма и да разбера. Важното е, че красивата илюзия е все още в главата ми и винаги ще остане там така, както съм я виждал и усещал аз.

Замислям се и защо го пиша всичко това, но може би е защото това е моя начин да си излея емоциите, без да ангажирам никой с тях. А определено трябваше да изтекат някъде, имах нужда. Може би и само 2-та часа сън тази нощ и дяволски шумния ремонт, който правят новите ми съседи, допринася за вкиснатото настроение и нуждата за изливане на емоции.

Както и да е, спирам до тук. Благодаря на автора на горния SMS за ВСИЧКО!
И за хубавото, защото ще запомня най-вече него.
И за лошото, защото ме научи на много.
Гласувайте за блогчето ми в BGTOP.

Няма коментари:

Публикуване на коментар